Забележителности

Белоградчишка крепост


Крепостта Калето е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.


Белоградчишки скали


Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина от 3 – 6 км. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.


Пещера "Магура"


Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.


Рабишко езеро


Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и седмо измежду всички езера в страната.Разположено е в Област Видин между селата Толовица, община Макреш и Рабиша, община Белоградчик, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Площта му е 3,25 км², дължината – до 1,4 км, а дълбочината му достига 10-15 метра. Пълен обем – 43,2 млн. куб. м.При разместването на земните пластове се оформя локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Изключително рядко срещана природна аномалия. Има тектонски произход, до неотдавна е считано за карстово езеро. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно.


Венеца (пещера)


Пещера Венеца се намира на 14 km източно от град Белоградчик и на 3 km южно от село Гара Орешец.Пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (среща се рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария.
За нейното опазване е обявена природната забележителност Пещерата Венец в местността Чукара.
В пещерата е изградено ефектно художествено цветно осветление, което придава още по-уникален вид на различните образувания. Реализацията на осветлението е с финансиране по европейски проект.


Пещера "Лепеница"


Пещерата "Лепеница" (на 4км от Белоградчик в местността Маркащница) се смята за част от природния феномен на Белоградчишките скали и е вероятно на възраст близка до тази на образуванията. Стените й са оцветени в същия кафяво-червеникав цвят, който краси структурите над земята. Подобно на Магурата пещерата е хоризонтална и отворена за преходи в недрата на земята, а входната камера е пресечена на два етажа.

Пещерата "Лепеница" също е изключителен пример за геоложките процеси, управлявали района, а красивите й камери, колонади, паяжината от зали, скрити под нашия собствен пласт земя, са великолепно продължение на видимата част от комплекса, избрала да остане над повърхността.


Пещера „Козарника”


Разположена е в скалите на около 3,5 km от село Гара Орешец  по посока град Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера Венеца. Нейната обща дължина е 210 m. Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.