Деветашката пещера
Деветашката пещера е разположена в Централен Предбалкан по десния бряг на р. Осъм, на около 18 км. североизточно от гр. Ловеч и само на 2 км. северно от село Деветаки. Открита е през 1921 г. и е известна още като Окната заради седемте си различни по големина отвори на тавана, откъдето прониква слънчева светлина и осветява централната зала. Общата дължина на Деветашката пещера е около 2440 м., а площта и над 20 000 кв.м.. Входът и е широк 35 м. и висок над 30 м., а на места височината и достига до 100 м..
При разкопки от археолози са намерени останки от почти всички праисторически епохи, като най - ранните са от епохата на палеолита (около 70 хил. години пр. Хр.). В миналото Деветашката пещера е била военен обект и в нея са съхранявали горивни материали, което до известна степен е унищожило голяма част от природните и богатства. През 1996 г. тя е обявена за защитен природен обект с европейско значение.
Самата пещера е труднопроходима заради реките в нея и за обхождането и са необходими добра екипировка с тясна лодка и здрави въжета. Деветашката пещера е и едно от най - големите местообитания на прилепи в България. Заради размножителния им период, посещенията през юни и юли са забранени. Освен прилепи се срещат още скална лястовица, бухали и др.
Пещера "Водопада"
Пещерата е разположена в в северния край на обширното Деветашко плато, над известните „Крушунски водопади”.Тя е сред най-красивите български водни пещери, представлява изключително труден за ориентирана лабиринт с множество галерии и синтрови прегради.
До входа и води екопътека – изградени са циментови стъпала с парапети, които отвеждат посетителите на местността нагоре до входната галерия на пещера Водопада, която не е пригодена за обикновения турист. Достъпна е само за спелеолозите и то първите 150-200 метра – сухата част на пещерата. За любителите на адреналини местните пещерняци организират пещерно проникване с лодка.
Бонинска Пещера
Най-дългата плавателна пещера в България е разположена в периферията на Деветашкото плато над село Крушуна. В продължение на много години пещерата е била проучвана и докартирана, докато след 1990 година е установена истинската и дължина от 4 530 м, с което се подрежда на 8-мо място в списъка на най-дългите пещери в България.
Образувана е в Деветашка варовита свита и е част от дълъг подземен лабиринт от пещери. Днес в нея живеят 14 вида животни, 5 от които представители на троглобионтите.
Отворена е за туристи, но не е облагородена за обикновена разходка. За да се насладите на пещерните и красоти, трябва да сте подготвени за екстремна пещерна “обиколка”.
Пещерата е двуетажна, входът и е разположен на 254 м.н.в. и е значително голям. За да проникнете в Бонинската пещера е нужно да разполагате с подходяща екипировка и пещерен водач, осветление, лодка, стълба, въже и смелост да се сблъскате с подземното приключение, което пещерата крие в недрата си.
Футьовата пещера
Друга пещера в близост до село Кърпачево – Футьовата – е също на 3 километра от селото и е достъпна с високопроходим автомобил и пеш. В нея са намерени останки от праисторически живот.
Пещерата носи името на ратая Футьо, който, според местните предания наследил и скрил в нея имане. Дълъг и тесен коридор влиза навътре в земните недра. Обитавана е от прилепи. Нуждаете се от фенер (челник) и ботуши, които сте готови да поизкаляте.
Добре е да се обърнете към местни водачи, но можете да я посетите и самостоятелно.
Чавдарска Пещера
(или наричана още Мандрата, Водната, Лъженска)
От средата на 17 век – 1640 г. е първата по-детайлизирана информация за пещера Водната /Мандрата при село Чавдарци, Ловешко. Тя се съдържа в доклада на първият български архиепископ Петър Богдан до Римската конгрегация, където между другото, срещу датата 24 септември е изписано:
“Посетих селото Горно Лъжани... При това село има една пещера / Мандрата-б.а./ в планината, естествено направена, толкова дълга и широка, че биха влезли много люде. Вътре има извор с вода студена като лед и образува поток като крустил.”
Пещерата се намира на 2-3 км от с.Чавдарци, Ловешка обл. в СЗ периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан. Дължината й е 450 м. Хоризонтална, разклонена, изворна, пещера развита по основна пукнатина с посока С/СИ. Входът й е с напречно сечение неправилен полукръг, ширина12 и височина 7.5 м. Входната зала е с размери 81x35x15 м. в чиито южен край се отделят две галерии - лява речна с дължина 165 м и дясна суха, дълга103 м. Синтрови образувания няма. Пещерата дренира карстови валежни води от по-високите части на платото. Фауната е представена от 13 вида безгръбначни, от които троглобионт е паякът Porrhomma profundum.
Първото известно проучване е направено от Н.Радев на 18 септември 1926 г . През същата и 1929 г. В. Миков провежда археологически разкопки и датира находките от енеолита и желязната епоха. Подробно проучена, картирана и описана от инж. П. Петров през 1931 г. и по късно от национални експедиции през 1965-78 г. В този период пещерата е превърната първоначално в мандра, откъдето носи и едно от синонимните си имена, а по-късно – в склад. Свободна за посещения от туристи.
По проект на сдружение "Деваташко плато" край пещерата е изградено място за отдих.
Туристите да имат предвид, че достъпа в пещерата без водач и подходяща екипировка е на тяхна отговорност!